„Какво е българска търговска марка?“, така както е дефинирано в българския закон за марките е, че българската търговската марка може да се състои от всеки знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цвят или комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци, както и нетрадиционни видове марки като позиционна марка, марка десен, марка съдържаща движение, мултимедийна марка, холограмна марка.
От друга страна, знаците, които не изпълняват функцията на търговската марка и не отговарят на горното определение, са изключени от регистрация. Освен това нерегистрабилни са знаците, които нямат отличителен характер; са описателен; противоречат на обществения ред или на приетите морални принципи; въведат в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите; се състоят от или включват името или изображението на исторически и културни паметници, знамена или други емблеми на дадена страна. Тези критерии са известни като „абсолютни основания за отказ на марката“.
В допълнение към това, българска търговска марка не се регистрира, ако е идентична или объркващо сходна на регистрирана търговска марка или заявка за търговска марка с действие за територията на България, напр. търговска марка на Европейския съюз (ЕС) или международна търговска марка, посочваща България, която е с по-ранна дата на подаване или приоритет от въпросната търговска марка, и по-ранната търговска марка е регистрирана или заявена за идентични или объркващо сходни стоки и / или услуги. Възможно е по-ранната търговска марка да е предназначена за стоки и услуги, които не са свързани с процесната българска марка, но по-ранната търговска марка е общоизвестна за територията на Република България. Тези критерии за известни като „относителни основания за отказ на марка“ и не се оценяват от Българското патентно ведомство. Отговорността за преследване и опозиция срещу подобни сходни търговски марки е изцяло прехвърлена върху заявителите и/или притежателите на по-ранни търговски марки.
Като основно правило, регистрацията на BG търговска марка винаги се извършва по отношение на един или повече класове стоки и / или услуги, регламентирани от Ницската класификация, които трябва да съответстват на тези стоки и / или услуги, пуснати на пазара от техния собственик. Практически, добре дефиниран списък на стоки и / или услуги в съчетание с представянето на знака, определят правния обхват на защитата на българската търговска марка.
КАКВИ ПРАВА ПРЕДОСТАВЯ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ СИ РЕГИСТРИРАНАТА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА МАРКА?
Правото на регистрация на българска търговски марка принадлежи на лицето или юридическото лице, което първо е подало заявката за регистрация на българска марка в БПВ.
Правото, придобито от притежателя на регистрираната BG търговска марка е изключително прави и той има правото да я използва, да се разпорежда с нея (прехвърляне или лицензиране на търговска марка) и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който идентичен или объркващо сходен. На практика, използването в търговската дейност, което би могло да бъде предотвратено включва: поставяне на знака върху стоките или техните опаковки; предлагане на стоките с този знак за продажба, пускането им на пазара или съхраняването им за тези цели, както предлагането или предоставянето на услуги с този знак; внос или износ на стоките с този знак, използване на знака в търговски книжа и в реклами.