Търговски марки

Търговската марка е знак, който е способен да идентифицира и отличава (индивидуализира) продуктите пуснати на пазара на едно предприятие от тези на конкурентите. Продуктите, които идентифицира, могат да бъдат стоки или услуги.

Най-общо казано основната функция на търговската марка е да идентифицира търговския произход на даден продукт и / или услуга. Освен това, тя предава послание за качеството на стоките и / или услугите на предприятието, като по този начин улеснява избора на потребителя. И накрая, търговската марка обикновено се използва за рекламни цели и също така функционира като инвестиционен инструмент, тъй като търговските марки могат да бъдат прехвърляни и лицензирани.

От основната цел и функция на търговската марка на практика следва, че всеки знак, който е способен да отличи (индивидуализира) стоките и / или услугите на едно дружество от същите такива на друго дружество, то той може да се използва като търговска марка. Като например търговската марка може да бъде думи, имена, букви, цифри, чертежи, картини, форми, цветове, етикети или всякаква комбинация от тях. В повечето страни лозунги, рекламните лозунги и заглавия могат също да представляват търговски марки. В значителен брой страни е възможна и регистрация на нетрадиционни търговски марки като единични цветове, триизмерни знаци (форми на продукти или опаковки), движещи се изображения, холограми, звуци, миризми, жестове, осезателни марки (усещане или допир) и флуидни / мутиращи търговски марки.

Други видове интелектуална креативност на човека, като технологичните аспекти на изобретението и / или естетическите характеристики на даден продукт, могат да бъдат придобити съответно чрез патенти, регистрация на полезен модел и / или регистрация на промишлен дизайн.

Като цяло трябва да се разграничат два различни вида изисквания.

Първият вид изискване се отнася до основната функция на търговската марка, а именно функцията й да разграничава/отличава продуктите или услугите на едно предприятие от продуктите или услугите на други предприятия. От тази функция следва, че търговската марка трябва да се различава/отличава между различните продукти.

Вторият вид изискване се отнася до евентуалните увреждащи последици, до които дадена търговска марка може да доведе, ако например има подвеждащ характер или ако нарушава обществения ред или морал.

Изискване за отличителност (отличителен характер)

За да функционира даден знак като търговската марка, той трябва да бъде отличителен или да притежава отличителен характер. Знак, който не е отличителен, не може да помогне на релевантния потребител да идентифицира стоките и съответно да направи своя избор, поради което такъв знак няма отличителен характер и неговата регистрация трябва да бъде отказана или недопусната. Например, думата „портокал“ не може да бъде регистрирана за стоките „портокали“, но тя пък от друга страна е силно отличителна по отношение на мобилните услуги. Като обобщение,  родовите термини, описателни знаци, други знаци, които нямат отличителен характер, чужди скриптове и транслитерации не притежават отличителност.

Изключения от регистрация в интерес на обществото

Заблуждение

Търговските марки, които биха могли да заблудят обществеността относно естеството, качеството или други характеристики на стоките или географския им произход, не са в интерес на обществеността и не отговарят на изискванията за регистрация.

Знаци, които частично водя до заблуждение, противоречащи на обществения ред и добрите нрави, позоваващи се на географски произход, знаци, запазени за използване от държавата (например гербове), публични институции или международни организации също са изключени от регистрация поради обществения интерес.

Регистрацията на търговска марка винаги се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и / или услуги, които трябва да съответстват на стоките и / или услугите, пуснати на пазара от техния притежател. Класовете за стоки и услуги са регулирани от Ницската класификация.

Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключителното право да използва търговската марка по отношение на стоките и / или услугите, за които е придобита регистрация, което на практика включва две права: положително право, а именно правото на използване на марката и отрицателно право, а именно правото да се „изключат“, „да забранят“ на трети лица от използването й, с други думи да се забрани на трети лица да използват защитената търговска марка

Положителните право за използване на търговската марка означава, че притежателят на търговската марка има право да поставя знака върху стоките или опаковките им, напр. върху контейнери, опаковки, етикети или да я използва по друг начин във връзка със стоките / услугите, за които е регистрирана, напр. предлагане на стоките за продажба, пускането им на пазара или складирането им за тези цели под този знак, или предлагане или предоставяне на услуги, внос или износ на стоките под този знак; използване на знака в търговски книжа и реклами.

Отрицателното изключително право, произтичащо от регистрация на търговска марка, позволява на притежателите на търговски марки да възпрепятстват (спрат, забранят) всички останали да продават идентични или сходни продукти / услуги под идентична или конфузно сходна търговска марка, за да предотвратят заблудата на потребителите и на обществото като цяло. Следователно, чрез защитена търговска марка можете да забраните на конкурентите си: а) да поставят търговската марка върху стоките или техните опаковки; б) складиране или продажба на стоки, носещи търговската марка, или предоставяне на услуги под марката; в) внос или износ на стоки носещи търговската марка; и / или (г) използване на търговската марка в търговски книжа, уебсайтове и в рекламата. Освен това, тъй като потребителите трябва да бъдат защитени срещу евентуално объркване, то защитата върху търговска марка като цяло се простира до използването на сходни (подобни) търговски марки за сходни (подобни) стоки или услуги, ако такова използване може да обърка потребителя относно произхода на стоките/услугите.

Тези изключителни права обаче имат ограничения. Правата са ограничени до:

• страната, страните или регионите, в които сте регистрирали търговската марка

• стоките / услугите, за които е регистрирана търговската марка;

• ситуации, при които потребителите вероятно ще бъдат въведени в заблуда от търговската марка, която е в нарушение

Често погрешно схващане е, че регистрирането на фирма и търговското й име в търговския регистър също автоматично ги защитава като търговска марка. Това схващане не е вярно и е от първостепенно значение за потребителите да разберат разликата между име на фирма, търговско име и търговска марка.

Фирмата / фирменото или търговското наименование е просто името на фирма вписано в търговските регистри и се използва в подзаконови актове, договори, данъчни служби и други административни дейности за идентифициране на Вашия бизнес.

От друга страна, търговската марка е знак, който се използва за идентифициране на произхода на продуктите и / или услугите на едно дружество и ги отличава от тези на конкурентите.

Фирмените / търговските наименования могат да бъдат търговски марки и обратно, но те не са взаимозаменяеми.

Търговските марки са териториални права, което означава, че знакът е защитен само в страните или регионите, в които е получена регистрация на търговска марка. С други думи, ако не сте успели да регистрирате своя знак като запазена марка в дадена страна, Вашият знак няма да бъде защитен в тази конкретна страна, което ще позволи на всяко лице да го използва на територията на тази държава.

Валидността на регистрацията на търговска марка е 10 години, считано от датата на подаване на заявката за търговска марка. Регистрацията може да бъде подновявана за неопределено брой път за последователни периоди от 10 години, ако се извършва своевременно подновяване на търговската марка, като периодично се заплащат таксите за подновяването й.

В зависимост от Вашите бизнес нужди, целеви пазари, стратегии, финансови възможности и търговски очаквания, защитата на търговската марка може да бъде придобита по три основни начина:

• По национален ред – чрез подаване на национална заявка за регистрация на търговска марка (ТМ) за територията на една конкретна страна, или в колкото е държави е необходимо, пред националните ведомства за търговски марки на всяка държава, която представлява интерес. Например, в България чрез подаване на заявка за регистрация на българска търговска марка в Българското патентно ведомство (БПВ). В допълнение, заявките за ТМ трябва да бъдат на предписания език и да се заплатят съответните такси за заявяване и  регистрация съгласно националното законодателство. Този път може да бъде много тромав и скъп, ако броят на страните е голям.

• По регионалния ред (EUTM) – когато редица държави са членки на регионална система за защита на търговски марки, можете да подадете заявка за регистрация на търговска марка, с действие на територията на всички държави-членки, в съответната регионална служба за марки. Такъв регионален офис е Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), където заявителят може да придобие защита във всички държави на Европейския съюз (ЕС), като подаде само едно заявление за регистрация на марка на Европейския съюз (EUTM).

• По международен ред (Мадридска система) – предоставя възможност за защита на знаците чрез централизирана заявка за международна регистрация на търговска марка (IR регистрация) в множество страни по света, които са членове на Мадридския съюз (Мадридската спогодба и Мадридския протокол), т.н. Мадридска система. Процедурата се администрира от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).