15 дек. Нов закон за търговските марки и геoграфските означения в сила от 13.12.2019 г.

Считано от 13 декември 2019 г. влезе в сила новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО). Промените в закона са продиктувани от задълженията ни за хармонизация със законодателството на ЕС съгласно ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2436 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и необходимостта от елиминиране на много неясноти и пропуски в предходната законодателна рамка. Допълнително, новоприетият закон е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

С настоящата статия ще наблегнем на някои от ключовите промени в изискванията, новите възможности и/или ограничения за регистрация на българска търговска марка. Целта на статията е да се информират масовите потребители на марковата система в България относно новите възможности в закона, без да влизаме в детайли в по-задълбочените правни реформи, които на практиката биха се ползвали от тесни специалисти в областта, като представители по индустриална собственост в областта на търговските марки.

Основните реформи можем да ги разделим на няколко групи, които според мен, биха представлявали интерес за заявителите на търговски марки в България.

I. ТАКСИ ЗА ЗАЯВАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА МАРКА

Цената за запазване (регистрация) на марка (бранд) в България преди влизане в сила на новия закон, започваше от 570 лв. за заявка на марка включваща до 3 класа стоки/услуги и допълнително по 40 лв. за всеки клас стоки/услуги над 3-тия. Таксите се заплащаха на два етапа, а именно такси за заявяване на марката на етап подаване на заявката 180 лв. до 3 класа, плюс 40 лв. на клас, ако заявката съдържа повече от 3 класа, и такси за регистрация на марката на етап регистрация на марката – 390 лв., което в практиката се случваше около 5-7 месеца след подаване на заявката, ако процедурата е преминала без формални нередности или подадени опозиции от трети лица.

Новата разпоредба на закона относно таксите е разписана в чл.4, който гласи:

„ Чл. 4. (1) Патентното ведомство събира такси за заявяване и експертиза, издаване на свидетелство за регистрация, приоритет, опозиция….“

С новата разпоредба, таксата от втория етап, а именно такса за регистрация отпада, която от своя страна най-вероятно ще бъде дължима с подаването на заявката, т.е. всички такси за регистрация на марка в България ще се заплащат при подаването на заявката без значение от по-нататъшната й съдба. С тази реформа марковата система в България ще се доближи до процедурата по регистрация на марка на Европейския съюз, администрирана от EUIPО, както и до практиката на някои от големите европейски държави като Германия, Дания, Великобритания, Испания и др.

Тъй като в 6-месечен срок от влизането в сила на новия закон за закрила на търговски марки, Министерският съвет следва да приеме подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а именно Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки, то към момента все още се прилага действащата Наредба към момента на приемането на закона, т.е. процедурата по заплащане на такси за марки в България е все още на 2 етапа, съгласно описанието по-горе.

След влизането в сила на новата наредба подаване и експертиза на заявки за българска търговска марка, заявителите на марки, следва да бъдат по-внимателни при избора си на знаци и решения за подаване на заявка за марка (бранд), предвид значителното увеличение на таксата за подаване и факта, че платените такси няма да бъдат върнати при евентуален неуспех на заявката. В досегашната практика, много от заявителите подаваха „тестови“ заявки за марки предвид пренебрежимо-малката сума за заявяване, което най-вероятно ще се редуцира с влизането в сила на новата реформа. Още повече, предвид допълнителните по-строги изисквания в новия закон от гледана точка на регистрабилност на знака (бранда), то шансовете за отказ на регистрация на бранд се увеличават, поради което препоръчваме задължителна предварителна консултация с квалифициран представител по индустриална собственост в областта на марките, преди да подадете каквато и да е заявка за бранд в България.

II. КАКВО МОЖЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА ИЛИ ЗАЩИТИ КАТО МАРКА (БРАНД) В БЪЛГАРИЯ?

Основната функция и цел на търговската марка е да идентифицира източника на стоките и услугите и да ги разграничи от тези на друго предприятие, така че да позволи на потребителите да избират продукти, които отговарят на очакванията им за определено качество или стандарт. Законът за марките има за цел да защити потребителите от заблуждение, както и да регулира използването на изключителните права, които регистрираната търговска марка предоставя.

Съгласно старата разпоредба на закона за марки в България, определението за търговска марка (бранд), се състоеше в две основни комулативни изисквания, а именно въпросният знак да е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и да може да бъде представен графично.

Правната реформа взе предвид техническия напредък, като преформулира члена определящ „какво е търговска марка“ и премахването на изискването за графичното представяне. Тази промяна отговаря и на изискването за хармонизиране на законодателството за търговските марки в рамките на Европейския съюз съгласно ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2436. В резултат на което, считано от 13.12.2019 г. и съгласно чл. 9(1) от Закона за търговските марки (ЗМГО), българската търговската марка може да се състои от всеки знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията.

Тази промяна предоставя на заявителите на марки в България нови допълнителни възможности за защита на по-широк спектър и вид марки и брандове, различни от тези, които могат да бъдат представени само графично. Ползвателите на марковата система вече могат да подават и регистрират нестандартни търговски марки и брандове, като например:

ПОЗИЦИОННА МАРКА

Позиционната търговска марка представлява специфичния начин, по който марката се поставя или прикрепя върху продукта. Този тип марка (бранд) се изобразява чрез възпроизвеждане, което посочва по подходящ начин разположението на марката и нейния размер или пропорции по отношение на съответните стоки. Елементите, които не са част от предмета на регистрацията, се отграничават визуално, като се представят за предпочитане чрез прекъснати или пунктирани линии.

 РЕГИСТРАЦИЯ НА ДЕСЕН КАТО ТЪРГОВСКА МАРКА (БРАНД)

Бран (търговска марка), състоящ се изключително от набор от елементи, които се повтарят равномерно се нарича бранд (марка) с мотиви и може да бъде защитен(а). В този случай марката се изобразява чрез възпроизвеждане, показващо повтарящия се мотив. Изображението може да бъде придружено от описание, в което подробно се обяснява начинът, по който елементите се повтарят равномерно.

ЦВЕТНА МАРКА

Марка състояща се от един цвят или комбинация от цветове може да бъде защитена като регистрирана търговска марка. В случаи когато брандът (марката) се състои изключително от един цвят без очертания (без контур), тя се изобразява чрез възпроизвеждане на цвета и посочване на този цвят чрез препратка към общоприет цветен код. А когато марката е съставена изключително от комбинация от цветове без очертания (без контур), тя се изобразява чрез възпроизвеждане, показващо систематичното подреждане на комбинацията от цветове по еднакъв и предварително определен начин и посочване на тези цветове чрез препратка към общоприет цветен код.

ЗВУКОВА МАРКА

Една търговска марка е звукова, когато се състои изключително от звук или комбинация от звуци. За регистрация на подобен тип марки е необходимо звукът да се представи чрез аудио файл, в който се възпроизвежда звукът, или чрез точно представяне на звука с музикални ноти.

ТЪРГОВСКА МАРКА СЪДЪРЖАЩА ДВИЖЕНИЕ

Марка, състояща се от или включваща движение или промяна в позицията на елементите на марката се нарича марка за движение. Тя се представя чрез видео файл или чрез поредица от последователни неподвижни изображения, представящи движението или промяната в позицията

МУЛТИМЕДИЙНА МАРКА

Този тип марки се състоят от или включват комбинация от изображение и звук (мултимедийна марка). Тя се представя чрез аудио-визуален файл, в който се съдържа комбинацията от изображението и звука.

ХОЛОГРАМНА ТЪРГОВСКА МАРКА

Холограмната марка се състои от елементи с холографски характеристики. Подобен тип бранд се представя чрез видео файл или графично или фотографско възпроизвеждане, съдържащо изгледите, които са необходими, за да се идентифицира в достатъчна степен холографският ефект в неговата цялост.

ДРУГИ ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ МАРКИ

В тази категория марки попадат марките, които не са обхванати от нито един от видовете, изброени по-горе. Въпреки това, този тип марки също трябва да отговарят на изискването, марката да може да бъде изобразена в подходяща форма, като се използва общодостъпна технология, при условие че може да бъде възпроизведена в регистъра по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, понятен, устойчив и обективен начин, така че да се даде възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясно и точно обекта на защитата, която се предоставя на притежателя на марката.

Примери за подобен тип марки са:

• Марки изобразяващи следа – това са марки, които представляват оцветени линии или конци, приложени към някои продукти, популярни в текстилната промишленост, или цветни линии на проводници или кабели.
• Марка за мирис, обонятелна марка или вкусова марка – подобен тип марки (брандове) са неприемливи към настоящия момент, тъй като съвременното технологично състояние не позволява този тип марки да бъдат възпроизведени в регистъра по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, понятен, устойчив и обективен начин. Проби или образци като подходящо представяне към момента не се приемат, защото с времето отличителните им характеристики могат да се влошат.
• Тактилни марки (неприемливо) – това са марки (брандове), за които се търси защита за тактилния ефект (ефект отнасящ се до чувството за допир) на определен материал или текстура, като например обозначения в Брайловата азбука или специфичната повърхност на обект или продукт. От настоящото състояние на технологиите не е възможно да се прецени по обективен начин от изображението претендираното тактилно усещане. Също така не се приемат проби или образци. Поради което, заявки за подобен тип марки към момента не се приемат и ще бъдат отказани.

III. КАКВИ СА НОВИТЕ ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ТЪРГОВСКА МАРКА (БРАНД) В БЪЛГАРИЯ И НА КАКВИ УСЛОВИЯ ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ МАРКАТА ЗА ДА БЪДЕ ЗАЩИТЕНА

Основните изисквания за регистрация на марка или тези на, които трябва да отговаря знакът, са дефинирани в закона с негативна формулировка, и по-специално какво не може да бъде регистрирано като марка или бранд. Тези изисквания са дефинирани от закона като абсолютни основания за отказ и са регламентирани в чл. 11 от Закона за марките.

Промени в новия закон са въведени само в някои основания за отказ, а именно:

Чл. 11 (5) Не се регистрира знак, който се състои изключително от:

а) формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката;

Съгласно досегашната практика и схващането, че средният (обикновеният) потребител няма навика да прави предположения за произхода на продуктите въз основа на тяхната форма / цвят / опаковка и следователно се оказваше по-трудно да се установи отличителност по отношение на триизмерни марки представляващи формата на стоката или нейната опаковка. С добавянето на възможността за анализ и на „друга характеристика“ то прагът за отказ на подобен тип триизмерни марки вече е изключително завишен. Поради което, триизмерните марки трябва да притежават отличителен характер в по-висока степен, за да могат да преминат теста на тази разпоредба.

Новините не са добри за заявителите на марки в областта на храните, вината, спиртните напитки и растенията, тъй като съгласно новите разпоредби на закона гласят следното:

Чл. 11: Не се регистрира:

12. марка, чиято регистрация е в нарушение на българското законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Република България или Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на географските означения;
13. марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на храни с традиционно специфичен характер;
14. марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на традиционни наименования за вина;
15. марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

 

На практика с тези нови разпоредби, заявителите на марки във връзка с храни, вина, спиртни напитки, растения и т.н., ще трябва да направят много детайлно проучване за конфликт с по-ранно подадени или регистрирани географски означения,  храни с традиционно специфичен характер, традиционни наименования за вина и сортове растения не само на национално, но и на Европейско ниво, което е трудна задача за масовия ползвател на марковата система. На практика ще трябва да се прави проучване в регистрите на Европейския съюз, поддържащи тези регистрации на наименования и знакът не трябва да съдържа подобно регистрирано наименование. В противен случай, знакът ще бъде отказан още на етап абсолютни основания за отказа служебно от Патентно ведомство на Р. България.

С оглед на по-сериозните изисквания за регистрабилност на знака, препоръчвам предварителната консултация с квалифициран български представител по индустриална собственост с опит в областта на търговските марки.

IV. ПРАВА НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА ТЪРГВОСКА МАРКА СРЕЩУ НАРУШИТЕЛИТЕ НА ПРАВА ВЪРХУ РЕГИСТРИРАНА ТЪРГОВСКА МАРКА, САНКЦИИ И ГЛОБИ

Новините са изключително благоприятни за притежателите на регистрирана марка (бранд) в България и съответно новините не са добри за нарушителите на тези права.

Една благоприятна възможност за защита на притежателя на регистрирана марка е предоставена в  Чл. 10 (5), съгласно който:

Заявителят на марка има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение използва сходен или идентичен знак след публикацията на заявката за регистрация на марка, при условие че след публикацията на регистрацията тези действия биха били забранени.

Под използване се разбира някои от следните действия: 

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част оттърговско или фирмено наименование;
5. използването на знака в търговски книжа и в реклами;
6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията.

 

Тази разпоредба е аналогична на „временната закрила“ при патент за изобретение. На практика правата върху марката ще могат да се ползват дори на етап заявка от датата на публикация на заявката, т.е. преди датата на регистрация. Разбира се, тези права могат да бъдат претендирани едва след получаване на регистрацията, но все пак е една допълнителна възможност за предотвратяване на по-ранни нарушения, възникнали преди регистрацията на марката.

Както споменах по-горе, новините за нарушители на права върху марка не са много добри, предвид факта, че санкциите и глобите в административните процедури по нарушения са завишени драстично. Допълнително е разширен и кръгът на нарушителите. По-конкретно:

Чл. 127. (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 (използването е описано по-горе) стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:

1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;
2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и

 

(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:

1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;
2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;
3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.

(4) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 – 5, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.

(5) Предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

(6) Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.

(7) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.

(8) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

Предвид далеч по-бързата процедура по административни нарушения  спрямо съдебната процедура , то нарушителите на права върху регистрирани търговски марки в България трябва да бъдат изключително предпазливи, предвид сериозните санкции, които вече се прилагат от новия закон. От друга страна, тези възможности би следвало да стимулират бизнеса, търговците и доставчиците на услуги да защитават своите търговски марки чрез регистрацията им в Патентно ведомство на Р. България и след което да упражняват придобитите права по административен или съдебен ред.

V. ДРУГИ ИЗМЕНЕНИЯ В НОВИЯ ЗАКОН ЗА МАРКИ

Допълнителни изменения има и в членовете отнасящи се до процедурата по опозиция срещу търговска марка, доказване на използване на търговска марка, възможности за защита при искове за нарушения, но предвид целта на настоящата статия няма да се спирам на тях, тъй като са доста по-специфични.

 

Отказ от отговорност:

Изразените мнения са изцяло лични. Освен това авторът, Константин Тахтаджиев, не носи отговорност за предоставените съвети или становищата, изразени в настоящата статия.